mika liams

- Не! - изкрещя брюнетката и събори нощната лампа на земята, при което с чу сблъсъкът на пода с крушката, при което Михаела потрепна. Всичко, което й се бе случило онази нощ отново се върна в главата й. Той все още стоеше пред нея. Оглеждаше я. Изведнъж отново я държеше в ръцете си, а тя, горката ни Михаела, стоеше безпомощна втренчила се в очите му. Не искаше той да я докосва. Не искаше да усеща пръстите му по тялото си. Всичко беше толкова противно.
- Не! - отново крясък, който последва още няколко. - Ако още веднъж ме докоснеш, ще те убия - продължаваше да крещи, като изведнъж се свлече на пода, държейки се здраво за нощното шкафче.
Трябваше да се успокои. Имаше нужда. Не искаше да се побърква ... всъщност тя отдавна беше откачила, но все пак се стараеше да не го показва. Не искаше да го показва. Винаги изглеждаше нормална. Трябваше да продължи да бъде такава. Нямаше да е толкова трудно, нали? Щеше да храни душата си с мислите си за него нощем. Със собствените си крясъци и всичко щеше да е наред. Наред, докато отново не извади макетното ножче от шкафа. Беше й толкова нужно в този момент. Трябваше да изпита тази болка. Трябваше да получи това успокоение, иначе нямаше да може да се справи, а тя искаше просто да се изправи и да продължи, но не можеше без това.
Стисна здраво дръжката му и за миг затвори очите си. Искаше тишина. Искаше спокойствие. Но крясъците в главата й не преставаха.
- Не мога - усмивката се появи на лицето й и нежно зашари из белите стени на стаята й.
Неусетно по ръцете си може би от няколко минути рисуваше. Оставяше отпечатъците от острата страна на макетното ножче върху лявата си ръка. Тя беше любимата й. Тази, която първа беше докосната от лапите на онзи изрод. Заслужаваше да умре. Щеше да го убие ... но първо щеше да го намери, защото иначе нямаше как да стори онова, за което сърцето й така бленуваше. Така сладкото отмъщение. Така чаканото. Нейната бъдеща сбъдната мечта. Имаше само едно желание и щеше да се опита да го превърне в реалност. Едва ли щеше да бъде толкова сложна задача. Дори би могла да бъде много, ама много лесна, нали така? Щеше да го примами, на първо място. После щеше да го излъже, че го желае, но не ... как щеше да направи такова нещо? Да не беше идиотка? Ами ако се провалеше? Тогава той щеше да я намери и щеше да направи, каквото пожелае с нея, защото можеше, защото беше мъж, много по - силен от нея, а тя. Тя дори не притежаваше една хилядна от  силата, която той държеше в ръцете си. В тези две ръце, които трябваше тя да махне, а след това изгори, за да не може той никога да си ги върне, за да не може да я пипа никога повече, където и да е.
- Ах - стон от болка се отрони от устните й и тя притисна вече ранената си ръка към корема си.
Прибра макетното ножче. То вече не й трябваше, защото всичко беше наред, както винаги, всичко щеше да се оправи, докато все още беше жива тя. Отново притисна ръката си, но този път по силно. Качи се на леглото, където я уви с чаршафа, за да спре поне малко червената течност, която не спираше да тече.